Romans 7

1И ли не знаете, братя (понеже говоря на такива, които познават закона) , че законът има власт над човека, докле е той жив?

2 ^a Омъжената жена е свързана чрез закона с мъжа, докле е той жив; умре ли мъжът, тя се освобождава от закона, който я свързва с мъжа.

3 Затова, ако при жив мъж тя се омъжи за другиго, ще бъде прелюбодейка; ако пък умре мъжът, тя е свободна от закона, и няма да бъде прелюбодейка, кога се омъжи за другиго.

4 ^b Тъй и вие, братя мои, умряхте за закона чрез тялото Христово, за да принадлежите Другиму, Който възкръсна от мъртвите, та да принесем плод Богу.

5 ^c Защото, когато живеехме по плът, тогава страстите греховни, узнавани чрез закона, действуваха в членовете ни, за да принесем плод на смъртта;

6 ^d но сега, като умряхме за закона, чрез който бяхме свързани, ние се освободихме от него, за да служим Богу с обновен дух, а не по вехтата буква.

7 ^e Какво, прочее, ще кажем? Нима законът е грях? Съвсем не. Ала аз узнах греха не инак, освен чрез закона, защото и похотта не бих познал, ако законът не казваше: „не похотствувай“.

8 ^f Но грехът, като взе повод от заповедта, произведе в мене всякаква похот; защото грехът без закона е мъртъв.

9 Аз живеех някога си без закон; но, когато дойде заповедта, грехът оживя,

10 ^g пък аз умрях; и оказа се, че заповедта, дадена за живот, ми послужи за смърт,

11 ^h защото грехът, като взе повод от заповедта, ме прелъсти и чрез нея ме умъртви.

12 ⁱ Тъй че законът е свет, и заповедта света, справедлива и добра.

13 И тъй, доброто ли стана за мене смърт? Съвсем не: но грехът, за да се яви той, че е грях, като ми причинява чрез доброто смърт, та чрез заповедта грехът да стане извънредно греховен.

14 ^j Защото знаем, че законът е духовен, пък аз съм от плът, продаден на греха.

15 ^k А каквото правя, не зная; защото не това, що желая, върша, а онова, що мразя, него правя.

16 Ако пък върша това, що не желая, съгласявам се със закона, че е добър;

17 а в такъв случай не аз вече върша това, а грехът, който живее в мене.

18 ^l Аз зная, че в мене, сиреч в плътта ми, не живее доброто; защото желание за добро има у мене, но да го върша не намирам сили.

19 Защото не доброто, което искам, правя, а злото, което не искам, него върша.

20 А щом върша това, що не искам, не аз го върша вече, а грехът, който живее в мене.

21 И тъй, намирам у себе си такъв закон, че, кога искам да върша доброто, злото стои до мене.

22 ^m Защото с вътрешния си човек намирам услада в закона Божий,

23 ⁿ но в членовете си виждам друг закон, който воюва против закона на моя ум и ме прави пленник на греховния закон, що е в членовете ми.

24 Нещастен аз човек! Кой ще ме избави от тялото на тая смърт?

25 Благодаря на моя Бог чрез Иисуса Христа, нашия Господ. И тъй, сам аз с ума си служа на Божия закон, а с плътта – на греховния закон.